Пътища, пътища...
Пътища много.
Кой ли от всичките тях

Дочувам скърцащите клони
на сухото дърво, което рони
сълзи по своята премяна,

Беше много, много ототдавна.
Спомням си, че бях почти дете.
Случи ми се нещо нереално –

Четейки “Случайна среща”
на Ванилин Гавраилов
Не отричам, бяхме твърде млади,

Често отварям Тухо-брояча на сайтовете Животът и Беседката. Интересно ми е да знам, какви фрази изписват хората в търсачката.Това показва от какво точно се интересуват. С брояча на Животът всичко е наред, но към Беседката водят фразите &...

Цяла нощ да приказва
там със вятъра, чух,
за любови и страсти

Какво да ви оставя дъщери,
с какво ще ме запомните не зная?
Навярно с гневните очи,

Ще те намеря,
знам че съществуваш -
дори да си извън реалността,

Между изгреви и залези червени -
понякога разплакани дори,
усмихвам се и с време, и без време

Подавам ти ръката бяла,
пиши по нея редове!
Любов, когато закъснява

Животът казват,че ни учи
но с мен така се случи,
че на мъдрости не ме научи:

Понякога със рими те обливам,
понякога съм нежна и добра,
а друг път бурите събирам

Тръгваме, отдавна ни е време.
Вятър във душите ни свисти.
В пътища различни ще поемем,

Ти надничаш в моя саркофаг
да разкриеш тайната ми - на душата,
иска ти се да узнаеш как

Дочувам как капчукът пее
и аленее моята душа -
птица се във небесата рее,