Защо ли в мен и в тебе даже
се сбират облаци, вали...
едва ли някой ще ми каже
защо по някога горчи..

Защо понякога е тясно
и сгушен в някой ъгъл скрит
ти търсиш в мене свойто място
аз в тебе своя звезден миг,

но въпреки това не знаем
как този път да съкратим
и мислейки че туй е края
ний все мълчим, ний все мълчим...

А колко малко ни е нужно
и колко много при това..!
Не се осъмва в ложе чуждо
без чувството за самота.