Красива съм когато ме втъкаваш
във гънките на свойте светове,
душата ми когато разлюляваш
в прегръдката на твоето сърце,
а още по-красива съм, когато
ме галят с обич твоите очи
тъй както само самородно злато
недрата земни може да краси,
но ставам трескава и грозна
отвърнеш ли от мен очи,
и питам себе си тревожна:
Къде ли сбърках днес? Уви
и огънят пламтящ, красив и светъл
накрая става просто пепел.