“Няма място за друга в сърцето ми -
ти ми каза и тръсна глава. –
И обсеби изцяло живота ми”-
как се случи това, не разбрах.

Аз на твойта врата не почуках,
просто търсех заслон от дъжда
и застанах за миг под капчука,
а вратата изскърца сама.

Там ме чакаше живо огнище
и трапеза с обилна храна,
а спокойствие странно разнищи
уморената моя душа.

Отпочинала, стоплена, сита
казах: ”Време е, чака ме път!”
Вън действителност строга ме вика,
а отдавна престанал дъждът.

Аз на твойта врата не почуках,
просто търсех заслон от дъжда,
а остана оттам да ме вика
на копнежа безмълвен гласа.