Имам си рокля басмяна
с цветенца върху поляна,
селска е тя...овехтяла,
ала е чистичка и е изпрана.
Тихо потрепва басмата
в крайчеца там на полата,
вятърът щом заразказва
за обич или за омраза...
Нощем когато луната
рони прашец от позлата,
сякаш светулки изгряват
там на басмата в безкрая.
А Животът седи и се чуди:
-Брех, да му се не види,
за тази басма овехтяла
що ли тъй жално ми стана?
Живот е това, не разбира,
че в тази басмяна градина
диша поетът свободен
без потекло -„благороден”