по текст на Красимир Тенев   Сънливо утрото надзърна в постелята ми от коприна, зората хитро ми намигна, понечих тебе да прегърна,   но нещо в мен се преобърна почувствала дъха ти леден и сякаш този миг пореден от ласките ми те изтръгна,   а искам пак да те прегърна и в люлката на този ден свенлива аз, а ти смутен   със себе си да те загърна. Но все за обичта ти жадна вървя в пустиня безпощадна.   Превод на руски:   http://lycki.blogspot.com/2012/03/blog-post.html