Когато нямаш поглед за светът, красивото в душата не живее, небето от възторг не аленее и не припява славеят в леса.   Господства ли в сърцето ти гневът, доброто непокълнало умира, там злото пипалата си простира и леденее за очите ти светът.   Тъй себе си превърнал във недъг очакваш любовта да те намери, но всичко срещу теб да се чумери   на тебе ти се струва, а дъждът плющи и блъска с ярост във душата. О, Смърт! Къде са ти крилата?