Не можеш току – тъй да ме прескочиш, по-стръмна съм дори от твойто его. Във мен ще се препънеш от въпроси, а аз ще те изправя за последно.   И ще ти дам крила за да усетиш от онзи аромат на небосводи, от който бели птици и поети отнасяха на свойте ешафоди.   И ще ти дам ръце за да докоснеш сълзата ми в онази светла диря, за да засвети в теб и да я носиш... Очите ти от кладенци не пият.   Вместо сърце в гърдите ти ще бия. Разпятие на теб не ти е нужно. Уж сам си ти Голгота и Месия, а мойта обич още ти е чужда.