Какво ни даде демокрациьо
от лъскавите си витрини?
Онези наши светли блянове
умряха във ограбените ни години.

Гласувахме за теб и за Станишев,
за Виденов,Доган и за Стоянов,
да тънат във разкош и във излишък,
а българинът псетата го яли.

Усмихват се със погледи цинични
на хорската наивност оглупяла,
а нашите доверия комични,
ни доведоха до просеща тояга.

Полюшва се примамливо въжето
безславен край на наште тегоби
и свива се притихнало сърцето
под тежеста на всичките тревоги.

В цигарен дим прикриваме сълзите
що давят ни от колко време вече
Не се намери никой да попита:
Ти имаш ли за утре хляб, човече?