Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
30.10.2010 21:56 -
Конкурс "Поетични звуци"
От 01.11.2010г сайт Беседката стартира традиционния конкурс "Поетични звуци". За разлика от предходните конкурси, когато темата беше свободна, този път се спираме на неизчерпаемия извор на любовта, именно защото този конкурс ще бъде посветен на св.Валентин, когато и ще бъдат обявени номинираните текстове.По стар обичай, конкурса ще продължи три месеца затова стихоторенията ще се приемат до 30.01.2011.
Общоприетия начин за участие в конкурса е текстовете да бъзат публикувани в сайта, като литературни творби в раздел "Поетични звуци"-2010.
Тази година наградите са символични.
1 награда - плакет и грамота с логото на конкурса и изработка на електронна книга на автора
2 награда - грамота и изработка на електронна книга на автора
3 награда - грамота и книга на известен български автор.
Стихотворението събрало най-много гласове от читатели също ще получи грамота и книга на известен български автор.
Общоприетия начин за участие в конкурса е текстовете да бъзат публикувани в сайта, като литературни творби в раздел "Поетични звуци"-2010.
Тази година наградите са символични.
1 награда - плакет и грамота с логото на конкурса и изработка на електронна книга на автора
2 награда - грамота и изработка на електронна книга на автора
3 награда - грамота и книга на известен български автор.
Стихотворението събрало най-много гласове от читатели също ще получи грамота и книга на известен български автор.
"Хумористични строфи" нов конк...
"Хумористични строфи" - нов ко...
Конкурс: остават още три дни и половина....
"Хумористични строфи" - нов ко...
Конкурс: остават още три дни и половина....
Будител
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и етнос.
Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.[1] Първоначално като будители се определят просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII - XIX век. В по-широк смисъл към категорията на будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина.
Ден на народните будители - 01 ноември, предложен и въведен през 1922 год от Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски
цитирайот Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и етнос.
Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.[1] Първоначално като будители се определят просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII - XIX век. В по-широк смисъл към категорията на будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина.
Ден на народните будители - 01 ноември, предложен и въведен през 1922 год от Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски
Честит празник, Джул!
цитирайТърсене