Посветено
на Павел Матев


И ето, цялата съм в бяло…
Преселнико, ти тръгваш сам -
небето ти, кристално огледало,
над теб разстила бял воал.


А аз пристъпвам тиха, онемяла,
в нереален, чернобял контраст,
тъй както преди време ме покани
на този твой последен валс.


Ти уж си тръгваш, а остави
душа в безкрая разпилял -
тук всяка личинка с любов погали,
а в себе си събра печал.


И не за ден, за два или година
ще светят стъпките ти в пепелта,
не ще се с времето изнижат
изписаните ти листа.


Запали ти небе в небето -
безброй звезди му посвети,
а на скитника в сърцето
любовна струна освети.


Пристъпвам цялата във бяло -
по твойте друмища вървя.
Преселнико, в сърцето ми изгряло
е пламъче от твоята душа.