Щом в тиха пролет сътворяваш
за обич жадни сетива,
дали ще можеш да ги утоляваш
с любовта си след това,
когато слънцето прежуря
и цепи сухата земя,
когато се заражда буря,
когато видиш,че горя?


Щом в знойно лято ми даряваш
на младостта присъщите криле,
ще можеш ли да ги развяваш
над пропастта и ти до мен,
когато неувереност те стяга
и ти нашепва сторени вини,
когато по лицето ти пробягва
от минало неуталожен вик?


Дали,ще можеш туй - не зная,
но знам със сигурност едно:
Без тебе мили даже Раят
е пусто Адово гнездо.