Четейки “Виновно сърце”

от didinka_85


Ех,ти не знаеш, моя любов
как преглъщам живота без тебе.
Като заседнала в гърлото кост
са моите спомени.Време...
време е вече,аз знам
да поема по тази пътека
по която завинаги сам,
ще крача с мисъл нелека.
Где ли си ти? На кого,
нежно отдаваш милувки
от които те питам:Защо
ме лиши с нелепи преструвки?
Но не мога да тръгна,стоя
като кораб закотвен в морето
с надеждата плаха една
да дочуеш зова на сърцето...
не на моето, мила,а там
твоето слушай как стене!
Нима ще убиеш без жал
родените чувства без време?
Изгубил посоката пак,
не искам да тръгна без тебе,
извръщайки поглед назад
все чакам да стигнеш до мене.