Звъннат ли в сърцето ти стъкла
и скършат ли ти волята за полет,
дори и да разпериш пак крила
не ще ухае вече твойта пролет.


Отекнат ли в душата ти вериги
от чужда злоба или мъст,
безпомощно потъваш във интриги
и губиш за живота хъс.


Помръкне ли ти жаждата за обич
от бича на болезнени слова,
от гаснещият пламък просиш
да остави мъничка искра,


която да ти бъде за утеха
сред пъплещата самота,
за да ти напомня за човека
живял във твоята душа.

благодаря за изживяването...

Душата ми?
Без стон е.
Само зов!
:акар без сили
вече
скача брод
и ров.
Във всеки стил.
Класическа.
Свободна.
И покорява.
Твърдо.
Честно!
На тепиха.
Със любов:)))

Благодаря за прочита blagovestie ...
Атотимен, чудесна миниатюра!
"Душата ми е
само зов,
но побеждава
със любов"

Благодаря ви!