Да бях поне си блузата свалила,
че бе до мен,а тъй далеч,
а после със очи на самодива

Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,

по текст на Нелсан “ Късно е”
Бяхме едва седемнайсет годишни
с плахи - по детски невинни очи,

Пристъпвам тихичко на пръсти,
и с нежна обич те завивам,
когато в сребролики нощи