Как нощите се тъй изнизват
една след друга без следа
и само спомени пронизват

Очакваше, ли днес да се родиш
или тъй ти беше отредено,
само в сън да се явиш

Цигулката ти нежно е запяла,
проблясва пламъка на свещ
и в тази приказна омая

Заспа!Не искам да те будя.
Затуй,ще седна тихичко до теб.
Навън вилнее страшна буря.

Приятелю...Виж там, онуй дърво!
Отлитат птиците от неговите клони.
А, то отчаяно,останало само-

Ако някой ден се върнеш,
при мен любими мой...
най-чудна песен в мен ще звънне.

Забият ли камбани на раздяла
и небето ти заплаче ли за мен,
не тръгвай ти по път прощален,